Музиката през 2010

2010 година вече започна и музикалните новини показват, че има какво да се очаква. Още през март ще излязат два нови албума- на Scorpions и на Foreigner. С новия си албум, наречен тематично Sting in the Tail, Scorpions официално ще приключат кариерата си. Музикантите определят музиката в него като най-доброто си постижение и връхната точка в развитието си. През юни пък се очаква да излезе новият албум на Ози Озбърн. Той е избрал нестандартния подход да даде на феновете си възможността да измислят името му, като смята да избере най-подходящото от дадените предложения. През май пък ще имаме възможност да видим AC/DC на живо в София, след като миналата година България беше една от малкото страни, които те пропуснаха при турнето си на Балканите. А през юни любителите на ирландските музика и танци ще могат да видят световно известните Lord of the Dance. Те ще посетят София, Пловдив, Варна и Бургас. Поради големия интерес организаторите дори прибавиха втора дата в София. В музикално отнашение 2010 определено е една много обещаваща година.

Софийска фауна

Не е пресилено да се каже, че понякога за оцеляването в София е нужен наръчник. Коли профучават, докато пресичаш на зелено, падат ледени висулки, разминаваш се със съмнителни субекти с неизяснени намерения на всяка крачка… Списъкът няма край. Към него без съмнение може да се прибавят и най-разнообразните животински екземпляри, които се срещат в града и околностите му. За бездомните кучета едва ли има нужда да се говори. Отношението на софиянци към тях варира в твърде широки граници- някои само цъкват възмутено с език, други отскачат на метър-два и се оттеглят скоропостижно, а има и такива, които поради милосърдието си ги хранят на безспорно подходящи места като спирки, детски площадки, училищни дворове и др. Парадоксалното е, обаче, че наличието на такива животинки по никакъв начин не пречи на фриволните разходки на котки от всякакъв вид и размер по софийските улици. Човек би си помислил, че поне мишки няма да има, но естествено би сбъркал. И такива присъстват, при това на места, които се причисляват към центъра на българската столица. А за капак от време на време могат да бъдат забелязани и коне, препускащи по възлови пътни артерии. Така че към наръчника за оцеляване спокойно може да се прибави и глава „Животинска емпатия, или как да не бъдеш изяден“.

Анимационните филми

Аз съм доста енергична и обикновено имам хиляди идеи за това как да прекарвам свободното си време. Приятелите ми, семейството, музиката и книгите заемат една доста голяма част от него. И все пак, задължително ми остава време за анимационните филмчета. Забавното е, че мнението ми за тях не се променя с времето. Все още мисля, че Принцеса Анастасия и Лейди и Скитника заслужават един неделен следобяд и все още слушам музиката от Красавицата и Звярът. И предполагам, че това няма да се промени и в бъдеще. А фактът, че много рядко по телевизията може да се види хубаво анимационно филмче, направо ме натъжава(а да си кажа честно, и ме дразни). Да, аз предпочитам Цар Лъв и приказките на Братя Грим пред сутрешния блок и кулинарните предавания и даже мъничко се гордея с това. И се възмущавам от това, че малкото детски предавания са от шест сутринта, когато децата не биха могли да ги гледат. А и не само децата, а всички хора, на които още им се гледат малки русалки, принцеси и принцове и наказани злодеи. Защото съм сигурна, че не попадам в малцинството.

Любопитно;)

Наскоро се запознах с момче на 19 от Лондон.За да се държа приятелски, аз естествено му зададох възможно най-тривиалния въпрос „Какво мислиш за България?“ с очакването да получа купища също толкова тривиални отговори. Обаче останах изненадана, когато той каза: „Ами любопитна страна е“. Съответно последва уточняване на нещата, които му се виждат любопитни, и накрая аз се съгласих, че си е точно така. Ето ги и тях:

1. Уличното осветление много често работи между девет и пет през деня, но доста рядко- между девет и пет през нощта.

2.  Снегът през декември е изненада, въпреки че тук сняг вали веки декември.

3.Има официален пътен знак  „забранено за каруци“.

4. Табели, насочващи към „obshtina“,“ulitsa“, „gara“явно са едновременно загадка и забавление  за чужденците (а и за много българи, може би).

5. В голяма част от жилищните блокове крушката в асансьора е заключена с катинар.

Списание Rolling Stone и в България

Тази новина колкото ме зарадва, толкова ме и развесели. За първи път списанието е публикувано на 9.11.1967 г., тоест точно 42 години преди да достигне и до нас. Факт е, че доскоро беше доста трудно то да се намери дори и на английски език в София (а аз правех доста упорити опити, все пак). И когато днес го отворих за първи път, не без изненада установих, че то започва с кратки спорове на тема „shit ли е чалгата или не“. Не смятам да се впускам в тази иначе безкрайно интригуваща полемика и да ви ангажирам с личното си мнение по въпроса.Няма и да коментирам доколко една реклама е коректна, ако залага на хейтърски изказвания. Идеята ми беше просто да изразя уважението си към редакцията на списанието, която с предварителната си рекламна кампания дръзна да изкаже еднозначно становище по дадения въпрос. Подобни провокативни мнения са една доста обнадеждаваща тенденция. Те подтикват към размисли в определена насока и в крайна сметка-  към заемане на една по-ясна лична позиция. За съжаление това не може да се каже за идентичните предавания, които всеки ден ни заливат в промишлени количества от телевизията, за сходните теми, на които нашите „VIP-ове“  всекидневно циклят във всички медии. Според мен това си е чисто промиване на мозъци, което не води до никакво интелектуално раздвижване. Затова е хубаво да има медии, които да изразяват ясно и конкретно своите становища, определящите принципи, от които се ръководят в  публичната си изява. Подобни мнения, макар и да не могат да претендират за обективност и абсолютна истинност, поне имат силата да ни накарат да се замислим, да решим сами за себе си кое е вярно и кое- не. В това отношение списанието се яви свеж полъх не само с новините за шоубизнеса, но и със световно утвърдената си склонност да казва нещата така, както ги разбира.